2 dic 2012, 22:59  

Аз съм тук, ала все едно, че ме няма 

  Poesía
731 0 12

Аз съм тук, ала все едно, че ме няма.

Нямо кино, безцветен живот.

Без любов този свят е измама,

а животът е цвете без пръст.

 

Ще увехне в красивата ваза

без вятър и без  на небето синьото,

както птиче във клетка тогава,

ще увисне на косъм сърцето...

 

Вън вали. Капят сълзи в душата.

Чаша пълна  горчилки  таи 

и  на дъното там самотата

жадни моите мечти пак  пои.

 

Пак се виждам облечена в бяло,

как разтварям листа за живот,

ако можех, ей тъй отначало,

да започна, ще е пак с много любов.

 

 

 

 

 

 

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Неугасваща и красива е любовта в стиховете ти, Джени
  • Отдавна не бях те коментирал. Е, предизвика ме с този стих. Дори и Томад би те поздравил. Благодаря ти, Джейни, за сполучливо написаното стихотворение!!!!
  • ...!!!
  • ...
    http://www.youtube.com/watch?v=VM7nW0HltHk&feature=relmfu
  • Хубаво е!
  • Да, Djein_Ear, с удоволствие.
  • Харесвам заряда на думите ти, дори и тъжежен, в него има винаги любов...
  • !!
  • Да, Вълчо! Пътят се върви с много любов и дълго търпение! Благодаря ти!
    Да, Доче! Вън вали из ведно, а мойта пролет в душата закътана, ниже изострени смъртни стрелии забива ги право в сърцето ми...Зная утре денят , ще скърби за това, що не свърших и нямах си време, но в дущата ми белите лебеди
    пак на танц, ще ме канят сред водите си сини!
  • И какво,че вали из ведро
    пролетта спи в душата ти скътана
    Днес е сън или стих, утре стон,
    но накрая в любов се превръща...
  • !!!
  • пътят се върви с любов и търпение, Джейни...

    поздравления!!!
Propuestas
: ??:??