Аз съм тук, ала все едно, че ме няма
Аз съм тук, ала все едно, че ме няма.
Нямо кино, безцветен живот.
Без любов този свят е измама,
а животът е цвете без пръст.
Ще увехне в красивата ваза
без вятър и без на небето синьото,
както птиче във клетка тогава,
ще увисне на косъм сърцето...
Вън вали. Капят сълзи в душата.
Чаша пълна горчилки таи
и на дъното там самотата
жадни моите мечти пак пои.
Пак се виждам облечена в бяло,
как разтварям листа за живот,
ако можех, ей тъй отначало,
да започна, ще е пак с много любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
