***
Вечер сбира тъгата си в шепи
пак прелели от ручеи тихи сълзи.
Сутрин ниже пак плахи надежди
и усмихва се на първите струи лъчи.
Денем кърпи на спомени скритите рани.
Попрешива и бод подир бод
пак изправя глава и косите отмята
и намира във скритото брод.
После тръгва след птици отлитащи
и след ято на лято по тънкото било.
По земята са хората крачещи.
а пък тя по синьото било-небило.
Търси малкия принц в залези алени,
да побъбри за скритите малки неща,
дето видими са за сърцето не за очите,
и все още си вярва в добри чудеса...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
Тъжно, с позитивна нотка...
