Вечер сбира тъгата си в шепи
пак прелели от ручеи тихи сълзи.
Сутрин ниже пак плахи надежди
и усмихва се на първите струи лъчи.
Денем кърпи на спомени скритите рани.
Попрешива и бод подир бод
пак изправя глава и косите отмята
и намира във скритото брод.
После тръгва след птици отлитащи
и след ято на лято по тънкото било.
По земята са хората крачещи.
а пък тя по синьото било-небило. ...