23 авг. 2013 г., 11:54
***
Вечер сбира тъгата си в шепи
пак прелели от ручеи тихи сълзи.
Сутрин ниже пак плахи надежди
и усмихва се на първите струи лъчи.
Денем кърпи на спомени скритите рани.
Попрешива и бод подир бод
пак изправя глава и косите отмята
и намира във скритото брод.
После тръгва след птици отлитащи
и след ято на лято по тънкото било.
По земята са хората крачещи.
а пък тя по синьото било-небило.
Търси малкия принц в залези алени,
да побъбри за скритите малки неща,
дето видими са за сърцето не за очите,
и все още си вярва в добри чудеса...
© Евгения Тодорова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Тъжно, с позитивна нотка... -
Вярата... Хубаво е!!
-
„Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: „ Моето цвете е там някъде”...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Можеш да го кръстиш просто "тя"
:*