byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
27 feb 2006, 23:01

* * * 

  Poesía
545 0 3

Погребах в душата си спомени стари,
уморена от дългия път,
уморена от дългото чакане,
все на тази същата гара.
Виждам как си отива смехът,
а след него невидимо мълчание.

Събирам късчета истини,искрици прозрения,
но болка от стара,полузабравена рана
във мене поражда сълзи.
Тези спомени надделяли над времето,
спомени за неутолимата жажда,
жажда за обич.Ах,колко боли...

Отново сама съм.На същата гара.
Очаквам може би случайния влак,
а пред мен изгрява бледа тишина.
Толкова време в самота пропиляно
сред дълбока болка от страх,
реших-ще догоня времето,за да опитам
                   вкуса на мига.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво, много хубаво!!!/6/
  • харесва ми!Браво!
  • Стихото ти е хубаво!Хареса ми!Но тази полузабравена рана би звучала по добре като- полузарасналаМое виждане
Propuestas
: ??:??