Вдъхновено от стиха на Самодива (Вики) "Статуя"

Един поет възпяваше снагата
на статуя, издигнала се над света.
Рисуваше със думи непознатата -
неистинска, но с истинска душа!

Възхваляваше я в думи и куплети,

наричаше я с многобройни имена,

в осанката ù – муза на поети,

живели във различни времена.

Един поет възпяваше снагата

на статуя, издигнала се над света,

а тя целуваше със обич небесата –

вечен символ на чест и свобода.