* * *
714
0
1
Вдъхновено от стиха на Самодива (Вики) "Статуя"
Един поет възпяваше снагата
на статуя, издигнала се над света.
Рисуваше със думи непознатата -
неистинска, но с истинска душа!
Възхваляваше я в думи и куплети,
наричаше я с многобройни имена,
в осанката ù – муза на поети,
живели във различни времена.
Един поет възпяваше снагата
на статуя, издигнала се над света,
а тя целуваше със обич небесата –
вечен символ на чест и свобода.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
