1 jun 2004, 14:46

* * * 

  Poesía
1319 0 0
 Сега и там е нощ но толкова различна
 черно тихо без луна
 щурчетата мълчат прелита тежка птица
 на фона на единствена звезда
 която с мътен блясък онанира
 в коронките на спящите цветя
 два ореха си подават прощално ръце корени
 закотвени в мъртво море
 листата се успокояват с реквиеми
 от черно бели векове
 изискани духове разхождат се с феи
 алеи бижута кристал
 и малко е странно че дядо с усмивка минава
 и скача в езеро от жълта светлина
 цигулката изплува а него го няма
 не знаех че така добре издържа под вода…
 Просветлява
 сякаш ражда се накриво гном гигант за цял живот
 махам чаши и чинии завивам някои
 огъня гася
 опитвам се да дишам равномерно
 забил глава в устата на ламя…
 

© Весел Ин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??