1.06.2004 г., 14:46

* * *

1.6K 0 0
 Сега и там е нощ но толкова различна
 черно тихо без луна
 щурчетата мълчат прелита тежка птица
 на фона на единствена звезда
 която с мътен блясък онанира
 в коронките на спящите цветя
 два ореха си подават прощално ръце корени
 закотвени в мъртво море
 листата се успокояват с реквиеми
 от черно бели векове
 изискани духове разхождат се с феи
 алеи бижута кристал
 и малко е странно че дядо с усмивка минава
 и скача в езеро от жълта светлина
 цигулката изплува а него го няма
 не знаех че така добре издържа под вода…
 Просветлява
 сякаш ражда се накриво гном гигант за цял живот
 махам чаши и чинии завивам някои
 огъня гася
 опитвам се да дишам равномерно
 забил глава в устата на ламя…
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весел Ин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...