4 jun 2004, 1:00

* * *

  Poesía
1.8K 0 0
Когато през годините една луна от чиста кръв пропусна да изгрее
плаках безутешно скрит в корона на отсечена череша
мачках сухи буци пръст и през мен вървеше
сляпото сияние на мъртвите планети
Нарочно се порязах …Ау …ИзАУка нещо отдалече

Целунах първата бреза и в ръката ми се появи
шепа руса коса и няколко маслини сини
Наум си казах ТрАлААла грабнах шапката от заек с козирка
И се върнах
Като вълк с кървава муцуна
Тичах по керемиди
прескачах капани … Пищях
Дете ми се усмихна някак криво и от тогава…
От тогава до сега

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весел Ин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....