Jun 4, 2004, 1:00 AM

* * *

  Poetry
1.8K 0 0
Когато през годините една луна от чиста кръв пропусна да изгрее
плаках безутешно скрит в корона на отсечена череша
мачках сухи буци пръст и през мен вървеше
сляпото сияние на мъртвите планети
Нарочно се порязах …Ау …ИзАУка нещо отдалече

Целунах първата бреза и в ръката ми се появи
шепа руса коса и няколко маслини сини
Наум си казах ТрАлААла грабнах шапката от заек с козирка
И се върнах
Като вълк с кървава муцуна
Тичах по керемиди
прескачах капани … Пищях
Дете ми се усмихна някак криво и от тогава…
От тогава до сега

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весел Ин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....