Любо (Любен Стефанов)
86 202
1 jun 2007, 10:21

*** 

  Poesía
845 0 5

***
Не в онези, които крещят -
сякаш гонят орляк бесове,
а в покоя струящ на нощта -
аз се вслушвам, в захлас, с часове.

И е лесно, и просто това -
да попивам със дъх притаен:
неродени от звуци слова,
а възкръснали с болката в мен...

И вървя във самотния лов
с дързостта на заклет еретик -
по следите на тайния зов,
завладял ме до сетния миг...

Не разбирам защо ме влече -
да съм вечният глух оптимист.
Но навярно там нейде тече -
на началото изворът чист.

© Любен Стефанов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??