Любо (Любен Стефанов)
86 202
Jun 1, 2007, 10:21 AM

*** 

  Poetry
942 0 5

***
Не в онези, които крещят -
сякаш гонят орляк бесове,
а в покоя струящ на нощта -
аз се вслушвам, в захлас, с часове.

И е лесно, и просто това -
да попивам със дъх притаен:
неродени от звуци слова,
а възкръснали с болката в мен...

И вървя във самотния лов
с дързостта на заклет еретик -
по следите на тайния зов,
завладял ме до сетния миг...

Не разбирам защо ме влече -
да съм вечният глух оптимист.
Но навярно там нейде тече -
на началото изворът чист.

© Любен Стефанов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??