Любо (Любен Стефанов)
86 202
1.06.2007 г., 10:21 ч.

*** 

  Поезия
943 0 5

***
Не в онези, които крещят -
сякаш гонят орляк бесове,
а в покоя струящ на нощта -
аз се вслушвам, в захлас, с часове.

И е лесно, и просто това -
да попивам със дъх притаен:
неродени от звуци слова,
а възкръснали с болката в мен...

И вървя във самотния лов
с дързостта на заклет еретик -
по следите на тайния зов,
завладял ме до сетния миг...

Не разбирам защо ме влече -
да съм вечният глух оптимист.
Но навярно там нейде тече -
на началото изворът чист.

© Любен Стефанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??