***
***
Не в онези, които крещят -
сякаш гонят орляк бесове,
а в покоя струящ на нощта -
аз се вслушвам, в захлас, с часове.
И е лесно, и просто това -
да попивам със дъх притаен:
неродени от звуци слова,
а възкръснали с болката в мен...
И вървя във самотния лов
с дързостта на заклет еретик -
по следите на тайния зов,
завладял ме до сетния миг...
Не разбирам защо ме влече -
да съм вечният глух оптимист.
Но навярно там нейде тече -
на началото изворът чист.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любен Стефанов Всички права запазени
Поздравления!