3 ago 2005, 7:32

* * * 

  Poesía
748 0 3
Шепа есенен прах

Шепа есенен прах
по земята се пилее
и не го е никак страх,
че вятърът ще го отвее.

Шепа есенен прах
сред море от стихия.
Поглед есенно плах
в светло-жълта носия

Носи чувства гробовни,
лъха есенен здрач.
Падат маски любовни,
тихо чува се плач.

Шепа есенен прах-
рой прашинки в небето
и само една от тях
падна тук,във сърцето.

Бавно капят вън листата
тихо рони се дъждът-
есенният прах в сърцата
е приключил своят път...

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Стихчето ми ми напомня да си кача моето за златните есенни листа... Аз имам доста стихотворения свързани с думичката прах, навярно защото в нищото се ражда нещото
  • Аз май няма смисъл да казам какво мисля Важното е,че му ставам фенка
  • Интересно!
Propuestas
: ??:??