21 oct 2005, 21:09

* * * 

  Poesía
1112 0 2
До унес бяхме сраснати,
изстена
           като
                 лед напролет
крехкото ни единение,
когато късаше на живо
обща плът,
              за да си тръгнеш...
И нужна ли ти беше вечност-
за да усетиш,
че за пореден път
             напразно си се втурнала?
Дали ще стигне тоз живот
за съпротива срещу истина?
И от разкъсаното белези-
безчувственост изтръпнала
ще пречат да се завърнеш
                        в себе си...

© Светлозар Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??