21 oct 2005, 21:09

* * *

Poesía

1.4K 0 2

До унес бяхме сраснати,
изстена
           като
                 лед напролет
крехкото ни единение,
когато късаше на живо
обща плът,
              за да си тръгнеш...
И нужна ли ти беше вечност-
за да усетиш,
че за пореден път
             напразно си се втурнала?
Дали ще стигне тоз живот
за съпротива срещу истина?
И от разкъсаното белези-
безчувственост изтръпнала
ще пречат да се завърнеш
                        в себе си...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

bojilova1 (Петя Божилова)

Харесах.

2010-08-01T00:30:11+03:00
кумеца (Румен Ченков)

От мен 6

2005-10-22T13:06:00+03:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0