Svetlozavar (Светлозар Николов) Svetlozavar (Светлозар Николов)
1 33
Oct 21, 2005, 9:09 PM

* * *

  Poetry
1.4K 0 2
До унес бяхме сраснати,
изстена
           като
                 лед напролет
крехкото ни единение,
когато късаше на живо
обща плът,
              за да си тръгнеш...
И нужна ли ти беше вечност-
за да усетиш,
че за пореден път
             напразно си се втурнала?
Дали ще стигне тоз живот
за съпротива срещу истина?
И от разкъсаното белези-
безчувственост изтръпнала
ще пречат да се завърнеш
                        в себе си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлозар Николов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9