21 окт. 2005 г., 21:09

* * *

Поэзия

1.4K 0 2

До унес бяхме сраснати,
изстена
           като
                 лед напролет
крехкото ни единение,
когато късаше на живо
обща плът,
              за да си тръгнеш...
И нужна ли ти беше вечност-
за да усетиш,
че за пореден път
             напразно си се втурнала?
Дали ще стигне тоз живот
за съпротива срещу истина?
И от разкъсаното белези-
безчувственост изтръпнала
ще пречат да се завърнеш
                        в себе си...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬