* * *
До унес бяхме сраснати,
изстена
като
лед напролет
крехкото ни единение,
когато късаше на живо
обща плът,
за да си тръгнеш...
И нужна ли ти беше вечност-
за да усетиш,
че за пореден път
напразно си се втурнала?
Дали ще стигне тоз живот
за съпротива срещу истина?
И от разкъсаното белези-
безчувственост изтръпнала
ще пречат да се завърнеш
в себе си...
изстена
като
лед напролет
крехкото ни единение,
когато късаше на живо
обща плът,
за да си тръгнеш...
И нужна ли ти беше вечност-
за да усетиш,
че за пореден път
напразно си се втурнала?
Дали ще стигне тоз живот
за съпротива срещу истина?
И от разкъсаното белези-
безчувственост изтръпнала
ще пречат да се завърнеш
в себе си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлозар Николов Всички права запазени
