11 dic 2005, 1:39

* * *

  Poesía
1K 0 0

Сърцето ти от лед сковано е!

И вместо слънчеви лъчи,

от очите ти хвърчат ледени искри.

Аз съм с теб и ще се боря

красивото ти женско сърце да стопля

и леда в очите да стопя.

Кажи ми, малка ледена кралице,

кой превърна те в това?

Не се страхувай,

аз просто ще ти върна любовта, която

някои замразил е дълбоко в твоята душа!

Не се страхувай, а подай рака,

аз ще върна красивата

усмивка на твоята уста!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Добромира Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...