11.12.2005 г., 1:39

* * *

1K 0 0

Сърцето ти от лед сковано е!

И вместо слънчеви лъчи,

от очите ти хвърчат ледени искри.

Аз съм с теб и ще се боря

красивото ти женско сърце да стопля

и леда в очите да стопя.

Кажи ми, малка ледена кралице,

кой превърна те в това?

Не се страхувай,

аз просто ще ти върна любовта, която

някои замразил е дълбоко в твоята душа!

Не се страхувай, а подай рака,

аз ще върна красивата

усмивка на твоята уста!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромира Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...