11.12.2005 г., 1:39

* * *

1K 0 0

Сърцето ти от лед сковано е!

И вместо слънчеви лъчи,

от очите ти хвърчат ледени искри.

Аз съм с теб и ще се боря

красивото ти женско сърце да стопля

и леда в очите да стопя.

Кажи ми, малка ледена кралице,

кой превърна те в това?

Не се страхувай,

аз просто ще ти върна любовта, която

някои замразил е дълбоко в твоята душа!

Не се страхувай, а подай рака,

аз ще върна красивата

усмивка на твоята уста!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромира Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...