Dec 11, 2005, 1:39 AM

* * *

  Poetry
1K 0 0

Сърцето ти от лед сковано е!

И вместо слънчеви лъчи,

от очите ти хвърчат ледени искри.

Аз съм с теб и ще се боря

красивото ти женско сърце да стопля

и леда в очите да стопя.

Кажи ми, малка ледена кралице,

кой превърна те в това?

Не се страхувай,

аз просто ще ти върна любовта, която

някои замразил е дълбоко в твоята душа!

Не се страхувай, а подай рака,

аз ще върна красивата

усмивка на твоята уста!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добромира Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...