13 dic 2005, 23:41

***** 

  Poesía
659 0 1
Недей се вихри, Бурьо, вън,
недей гневи се на морето,
недей тревожи крехкият ми сън,
а кротко утеши ми, ти, сърцето.

Дъжд, и ти недей шуми,
а тихо ми разказвай за живота,
приспивна песен ти ми изпълни
на арфата си - нежноока.

На своите крила ме понесете
и вие, птици, бягащи към Юг,
някъде далеч ме отведете-
на чужда някоя планета,
където не ще е мое неговото "тук".


© Радост Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесва ми, само в края малко му се губи ритъма
Propuestas
: ??:??