13.12.2005 г., 23:41 ч.

***** 

  Поезия
732 0 1
Недей се вихри, Бурьо, вън,
недей гневи се на морето,
недей тревожи крехкият ми сън,
а кротко утеши ми, ти, сърцето.

Дъжд, и ти недей шуми,
а тихо ми разказвай за живота,
приспивна песен ти ми изпълни
на арфата си - нежноока.

На своите крила ме понесете
и вие, птици, бягащи към Юг,
някъде далеч ме отведете-
на чужда някоя планета,
където не ще е мое неговото "тук".


© Радост Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесва ми, само в края малко му се губи ритъма
Предложения
: ??:??