*****
Недей се вихри, Бурьо, вън,
недей гневи се на морето,
недей тревожи крехкият ми сън,
а кротко утеши ми, ти, сърцето.
Дъжд, и ти недей шуми,
а тихо ми разказвай за живота,
приспивна песен ти ми изпълни
на арфата си - нежноока.
На своите крила ме понесете
и вие, птици, бягащи към Юг,
някъде далеч ме отведете-
на чужда някоя планета,
където не ще е мое неговото "тук".
недей гневи се на морето,
недей тревожи крехкият ми сън,
а кротко утеши ми, ти, сърцето.
Дъжд, и ти недей шуми,
а тихо ми разказвай за живота,
приспивна песен ти ми изпълни
на арфата си - нежноока.
На своите крила ме понесете
и вие, птици, бягащи към Юг,
някъде далеч ме отведете-
на чужда някоя планета,
където не ще е мое неговото "тук".
© Радост All rights reserved.
