1 ene 2012, 15:05

* * *

  Poesía » Otra
830 0 4

Не съм на „попрището жизнено в средата” –

назад да се обръщам – ме е страх,

че стъпките ми бързо откънтяха,

оставили по пътя само прах.

 

Напред да гледам – за кога ли вече?

Далеч от времето без пориви живях.

Не търсех каменистото поречие

и през годините без пламък тлях.

 

А можеше да бъде друго –

следа да има и след моя ден.

И не сега в съмнение да диря

все още дремещото в мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!Честита Нова Година!Нека празничното настроение и вдъхновението озаряват делничните дни!
  • Надежда има винаги.Ти можеш! Новогодишен поздрав!
  • Благодаря ти, коментарът ти ми дава кураж да погледна напред! Честита Нова Година!
  • Следа винаги може да се остави!
    Събуди дремещия, и гледай напред!
    Честита Нова Година!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...