* * *
826
0
4
Не съм на „попрището жизнено в средата” –
назад да се обръщам – ме е страх,
че стъпките ми бързо откънтяха,
оставили по пътя само прах.
Напред да гледам – за кога ли вече?
Далеч от времето без пориви живях.
Не търсех каменистото поречие
и през годините без пламък тлях.
А можеше да бъде друго –
следа да има и след моя ден.
И не сега в съмнение да диря
все още дремещото в мен.
© Надежда All rights reserved.
