9 mar 2011, 13:00

***

  Poesía » Otra
903 0 0

***

Понякога се питам,

защо сме така затворени,

едни за  други…

защо не допускаме хора,

 от други религии до себе си!

… защо… все още има хора,

 които ненавиждат

мюсюлманите,

евреите,

чернокожите…?

Сега ще ти кажа, миличка:

Защото сме научени така…

защото родителите ни учат

да правим така.

Да мислим по същия начин.

Ала дали са прави…

След като дъждът е измил кръвта,

ала спомените не са заличени…

но… аз мисля, че

не можем да живеем в спомени…

не бива да гледаш назад,

защото никога няма да

тръгнеш към утрешния ден

… нали така…?

Все някога всички хора

трябва да сложат край…

на омразата и гнева!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Красимирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...