9 mar 2011, 13:00

***

  Poesía » Otra
896 0 0

***

Понякога се питам,

защо сме така затворени,

едни за  други…

защо не допускаме хора,

 от други религии до себе си!

… защо… все още има хора,

 които ненавиждат

мюсюлманите,

евреите,

чернокожите…?

Сега ще ти кажа, миличка:

Защото сме научени така…

защото родителите ни учат

да правим така.

Да мислим по същия начин.

Ала дали са прави…

След като дъждът е измил кръвта,

ала спомените не са заличени…

но… аз мисля, че

не можем да живеем в спомени…

не бива да гледаш назад,

защото никога няма да

тръгнеш към утрешния ден

… нали така…?

Все някога всички хора

трябва да сложат край…

на омразата и гнева!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Красимирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...