30 oct 2011, 13:53

* * *

  Poesía
1.4K 0 3

Дописвах всеки стих (от безобразие),
опитвайки очите да намеря.
 Но търсих ги, изгубена във мрака,
а не гореше светлина в тунела...

 И обещанията празни, безполезни,
като деца бездомни ме поглеждат.
Зад ъгъла се крият със надежда,
че някога все пак ще си ги спомниш...

 Фенер ми подариха (на раздяла)
опитващите тебе да заместят.
Изпращах ги (в нощта) на тиха гара,
с надеждата случайно да те срещна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Неличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...