Дописвах всеки стих (от безобразие),
опитвайки очите да намеря.
Но търсих ги, изгубена във мрака,
а не гореше светлина в тунела...
И обещанията празни, безполезни,
като деца бездомни ме поглеждат.
Зад ъгъла се крият със надежда,
че някога все пак ще си ги спомниш...
Фенер ми подариха (на раздяла)
опитващите тебе да заместят.
Изпращах ги (в нощта) на тиха гара,
с надеждата случайно да те срещна.