18 feb 2012, 10:35

* * *

  Poesía
663 0 1

 

       Лято

 

Обичам да е августовско лято,

косите си с цвят на зряло жито

да разпускам, сърцето ми лудешки

да препуска, от жажда да пресъхват

моите устни, да тичам по зелените

поляни и билки да събирам - ароматни,

лековити.

 

И когато въздухът притихне 

и тревата под нозете ми запари,

вкусни глъдчици отпивам от 

водата жива - ручей бистър ме 

спасява.

  

В жаркия следобед уморена

аз притихвам под гальовна 

сянка, разговарям си с тишината,

а мечтите ми са в жълто-розови

нюанси.

 

Вечер със светулките политам,

към звездите се отправям,

иска ми се с тях да потанцувам

под звука на лунната соната,

жива съм, усещам с всяка клетка,

че е лято.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • харесах лятото в думите, но не и в "дрехата", в която е облечено - като да му е наметнато каквото авторът е хванал от закачалката.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...