18.02.2012 г., 10:35

* * *

662 0 1

 

       Лято

 

Обичам да е августовско лято,

косите си с цвят на зряло жито

да разпускам, сърцето ми лудешки

да препуска, от жажда да пресъхват

моите устни, да тичам по зелените

поляни и билки да събирам - ароматни,

лековити.

 

И когато въздухът притихне 

и тревата под нозете ми запари,

вкусни глъдчици отпивам от 

водата жива - ручей бистър ме 

спасява.

  

В жаркия следобед уморена

аз притихвам под гальовна 

сянка, разговарям си с тишината,

а мечтите ми са в жълто-розови

нюанси.

 

Вечер със светулките политам,

към звездите се отправям,

иска ми се с тях да потанцувам

под звука на лунната соната,

жива съм, усещам с всяка клетка,

че е лято.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • харесах лятото в думите, но не и в "дрехата", в която е облечено - като да му е наметнато каквото авторът е хванал от закачалката.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...