Лято

Обичам да е августовско лято,

косите си с цвят на зряло жито

да разпускам, сърцето ми лудешки

да препуска, от жажда да пресъхват

моите устни, да тичам по зелените

поляни и билки да събирам - ароматни,

лековити.

И когато въздухът притихне 

и тревата под нозете ми запари,

вкусни глъдчици отпивам от 

водата жива - ручей бистър ме 

спасява.

В жаркия следобед уморена

аз притихвам под гальовна 

сянка, разговарям си с тишината,

а мечтите ми са в жълто-розови

нюанси.

Вечер със светулките политам,

към звездите се отправям,

иска ми се с тях да потанцувам

под звука на лунната соната,

жива съм, усещам с всяка клетка,

че е лято.