30 ene 2009, 23:42

*

  Poesía » Otra
963 0 4
 

Напоследък до късно будна ме държиш,

всяка нощ в съня ми се появяваш,

с хубави спомени изпълваш съня ми.

Куп надежди вдъхваш ми,

но с идването на зората всичко

си отива заедно със теб.

Докога ще идваш и

ще си тръгваш? Върни се!

Аз се нуждая от теб!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мм Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • :D спокойно с дрехите се справям но много харесвам лилавото ...
  • освен в писането май и в рисуването те няма
    не знам как си комбинираш дрехите когато се обличаш
    ама това тъпо лилаво
    на кафенишкаво г------ цвят на сайта не върви

    а принципно ако ми хареса текста не се отплесвам по глупости
  • след като не стават някои произведения защо ги одобряват ???
  • Хареса ми идеята,но има да се работи още

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...