28 oct 2010, 13:31

* * *

1.1K 0 0

Запознах се аз в тоз час
с един прекрасен ангел.
Почувствах топлина.
Бях толкова щастлив.

Когато близо бях до нея,
сякаш бях на седмото небе.
Когато докосвах лицето ù,
сякаш докосвах най-нежната коприна.

Когато гледах в очите ù,
сякаш гледах звездите.
Когато докосвах устните ù,
сякаш докосвах облаците.

Видях я аз в най-прекрасния ден.
Видях я с друг.
Чух пропукване в сърцето си.
Капка дъжд капна на лицето ми.

Усещах мъката в сърцето си.
Бях толкова самотен.
Сякаш куршум премина през сърцето ми.
То остана на парчета.

Дори най-малката прашинка още я обича.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Свилен Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...