28 окт. 2010 г., 13:31

* * *

1.1K 0 0

Запознах се аз в тоз час
с един прекрасен ангел.
Почувствах топлина.
Бях толкова щастлив.

Когато близо бях до нея,
сякаш бях на седмото небе.
Когато докосвах лицето ù,
сякаш докосвах най-нежната коприна.

Когато гледах в очите ù,
сякаш гледах звездите.
Когато докосвах устните ù,
сякаш докосвах облаците.

Видях я аз в най-прекрасния ден.
Видях я с друг.
Чух пропукване в сърцето си.
Капка дъжд капна на лицето ми.

Усещах мъката в сърцето си.
Бях толкова самотен.
Сякаш куршум премина през сърцето ми.
То остана на парчета.

Дори най-малката прашинка още я обича.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Свилен Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...