Oct 28, 2010, 1:31 PM

* * *

1.1K 0 0

Запознах се аз в тоз час
с един прекрасен ангел.
Почувствах топлина.
Бях толкова щастлив.

Когато близо бях до нея,
сякаш бях на седмото небе.
Когато докосвах лицето ù,
сякаш докосвах най-нежната коприна.

Когато гледах в очите ù,
сякаш гледах звездите.
Когато докосвах устните ù,
сякаш докосвах облаците.

Видях я аз в най-прекрасния ден.
Видях я с друг.
Чух пропукване в сърцето си.
Капка дъжд капна на лицето ми.

Усещах мъката в сърцето си.
Бях толкова самотен.
Сякаш куршум премина през сърцето ми.
То остана на парчета.

Дори най-малката прашинка още я обича.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свилен Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...