28.10.2010 г., 13:31

* * *

1.1K 0 0

Запознах се аз в тоз час
с един прекрасен ангел.
Почувствах топлина.
Бях толкова щастлив.

Когато близо бях до нея,
сякаш бях на седмото небе.
Когато докосвах лицето ù,
сякаш докосвах най-нежната коприна.

Когато гледах в очите ù,
сякаш гледах звездите.
Когато докосвах устните ù,
сякаш докосвах облаците.

Видях я аз в най-прекрасния ден.
Видях я с друг.
Чух пропукване в сърцето си.
Капка дъжд капна на лицето ми.

Усещах мъката в сърцето си.
Бях толкова самотен.
Сякаш куршум премина през сърцето ми.
То остана на парчета.

Дори най-малката прашинка още я обича.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Свилен Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...