22 may 2016, 21:57

.

  Poesía
498 0 1

В светлината на нощта живеем
и като грейне Слънце, мислим че сме будни,
очите уж държим  отворени,
а пък Душите ни затворници са блудни.

И чакаме Ръката нечия
да среже Змийската опашка скоро,
за да излезем от Кръга безкраен
..... и да започнем да сънуваме наново.

И чудя се- какво ли носят ни бедите,
дали ни правят силни и честити....
или  потъваме в нова кал
и с друга прах засипваме очите.

Дали когато радост ни застигне,
сме благодарни, че Сърцето ни живее
или потискаме страстта да пеем,
защото страх в ума ни тлее.

По пътя чий вървим се питам,
краката ни от кой се водят,
в утъпкани пътеки ли да ходим
или да газим боси в тръните открити.

В светлината на нощта живеем,
да гледаме с очи широки Слънцето не смеем,
защото може би от ярка светлина ще ослепеем
или пък свикнали сме да сме слепи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Макрина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Слепота...! Само когато приеме пътя към светлината...някой може да прогледне! Поздравления за силата, духа, посланието в тези стихове!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....