В светлината на нощта живеем
и като грейне Слънце, мислим че сме будни,
очите уж държим отворени,
а пък Душите ни затворници са блудни.
И чакаме Ръката нечия
да среже Змийската опашка скоро,
за да излезем от Кръга безкраен
..... и да започнем да сънуваме наново.
И чудя се- какво ли носят ни бедите,
дали ни правят силни и честити....
или потъваме в нова кал
и с друга прах засипваме очите. ...