.
В светлината на нощта живеем
и като грейне Слънце, мислим че сме будни,
очите уж държим отворени,
а пък Душите ни затворници са блудни.
И чакаме Ръката нечия
да среже Змийската опашка скоро,
за да излезем от Кръга безкраен
..... и да започнем да сънуваме наново.
И чудя се- какво ли носят ни бедите,
дали ни правят силни и честити....
или потъваме в нова кал
и с друга прах засипваме очите.
Дали когато радост ни застигне,
сме благодарни, че Сърцето ни живее
или потискаме страстта да пеем,
защото страх в ума ни тлее.
По пътя чий вървим се питам,
краката ни от кой се водят,
в утъпкани пътеки ли да ходим
или да газим боси в тръните открити.
В светлината на нощта живеем,
да гледаме с очи широки Слънцето не смеем,
защото може би от ярка светлина ще ослепеем
или пък свикнали сме да сме слепи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Макрина Всички права запазени
