22.05.2016 г., 21:57

.

496 0 1

В светлината на нощта живеем
и като грейне Слънце, мислим че сме будни,
очите уж държим  отворени,
а пък Душите ни затворници са блудни.

И чакаме Ръката нечия
да среже Змийската опашка скоро,
за да излезем от Кръга безкраен
..... и да започнем да сънуваме наново.

И чудя се- какво ли носят ни бедите,
дали ни правят силни и честити....
или  потъваме в нова кал
и с друга прах засипваме очите.

Дали когато радост ни застигне,
сме благодарни, че Сърцето ни живее
или потискаме страстта да пеем,
защото страх в ума ни тлее.

По пътя чий вървим се питам,
краката ни от кой се водят,
в утъпкани пътеки ли да ходим
или да газим боси в тръните открити.

В светлината на нощта живеем,
да гледаме с очи широки Слънцето не смеем,
защото може би от ярка светлина ще ослепеем
или пък свикнали сме да сме слепи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Макрина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Слепота...! Само когато приеме пътя към светлината...някой може да прогледне! Поздравления за силата, духа, посланието в тези стихове!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...