May 22, 2016, 9:57 PM

.

  Poetry
495 0 1

В светлината на нощта живеем
и като грейне Слънце, мислим че сме будни,
очите уж държим  отворени,
а пък Душите ни затворници са блудни.

И чакаме Ръката нечия
да среже Змийската опашка скоро,
за да излезем от Кръга безкраен
..... и да започнем да сънуваме наново.

И чудя се- какво ли носят ни бедите,
дали ни правят силни и честити....
или  потъваме в нова кал
и с друга прах засипваме очите.

Дали когато радост ни застигне,
сме благодарни, че Сърцето ни живее
или потискаме страстта да пеем,
защото страх в ума ни тлее.

По пътя чий вървим се питам,
краката ни от кой се водят,
в утъпкани пътеки ли да ходим
или да газим боси в тръните открити.

В светлината на нощта живеем,
да гледаме с очи широки Слънцето не смеем,
защото може би от ярка светлина ще ослепеем
или пък свикнали сме да сме слепи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Макрина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Слепота...! Само когато приеме пътя към светлината...някой може да прогледне! Поздравления за силата, духа, посланието в тези стихове!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...