Държах те в моите снежни ръце като малко кубче лед, а всъщност - моето сърце.

Пазих те колкото можах, ала стопиха те сълзите.

Сега съм като кукла без душа, умряха с тебе и мечтите.

Капейки, горещи, изпълнени с безразличие, разрушиха  красотата  на надеждата.

Убиха те без срам и с пълно безразличие.

А сега какво да правя без моето кубче лед?

Да чакам ли студът да ми присади друго сърце?

Но аз искам ново, топло, което ще ме накара да се смея.

Не искам като старото, което не ми дава сили да живея.

Не желая вече слънцето да грее, а аз да се спъвам като в тъмнина.

Искам светлина и за моята душа.