3 июн. 2008 г., 20:12

* * *

746 0 0
 

Държах те в моите снежни ръце като малко кубче лед, а всъщност - моето сърце.

Пазих те колкото можах, ала стопиха те сълзите.

Сега съм като кукла без душа, умряха с тебе и мечтите.

Капейки, горещи, изпълнени с безразличие, разрушиха  красотата  на надеждата.

Убиха те без срам и с пълно безразличие.

А сега какво да правя без моето кубче лед?

Да чакам ли студът да ми присади друго сърце?

Но аз искам ново, топло, което ще ме накара да се смея.

Не искам като старото, което не ми дава сили да живея.

Не желая вече слънцето да грее, а аз да се спъвам като в тъмнина.

Искам светлина и за моята душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габриела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...