8 dic 2017, 23:59  

...

  Poesía
862 0 2

 

 

 

Не, не мога да улуча пропорцята,
навсякъде ръся сол вместо захар.
Да говоря пък още по-трудно ми е,
когато няма ги истинските думи.

И стоя като изгонен или неканен гост,
а аз
от миналото съм, сега не знам къде живея.
Заеквам търся
 само една дума,
която да избегне всякаква  агресия.

Не искам пак да се затварям в мене си,
като костенурките през зимата.

Със светлините вътре в себе си
от които да заспивам вечер 
не мога.

 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислав Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, много мило.
  • Разбирам те! Много добре те разбирам! Казваш едно, всеки чува нещо друго, за което не си и помислял...Имаш нужда от обкръжение, което разбира какво казваш. Много е сложно. Темата е страхотна! Стихът също ми хареса.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...