8 дек. 2017 г., 23:59  

...

860 0 2

 

 

 

Не, не мога да улуча пропорцята,
навсякъде ръся сол вместо захар.
Да говоря пък още по-трудно ми е,
когато няма ги истинските думи.

И стоя като изгонен или неканен гост,
а аз
от миналото съм, сега не знам къде живея.
Заеквам търся
 само една дума,
която да избегне всякаква  агресия.

Не искам пак да се затварям в мене си,
като костенурките през зимата.

Със светлините вътре в себе си
от които да заспивам вечер 
не мога.

 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислав Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, много мило.
  • Разбирам те! Много добре те разбирам! Казваш едно, всеки чува нещо друго, за което не си и помислял...Имаш нужда от обкръжение, което разбира какво казваш. Много е сложно. Темата е страхотна! Стихът също ми хареса.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...