8.12.2017 г., 23:59  

...

859 0 2

 

 

 

Не, не мога да улуча пропорцята,
навсякъде ръся сол вместо захар.
Да говоря пък още по-трудно ми е,
когато няма ги истинските думи.

И стоя като изгонен или неканен гост,
а аз
от миналото съм, сега не знам къде живея.
Заеквам търся
 само една дума,
която да избегне всякаква  агресия.

Не искам пак да се затварям в мене си,
като костенурките през зимата.

Със светлините вътре в себе си
от които да заспивам вечер 
не мога.

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, много мило.
  • Разбирам те! Много добре те разбирам! Казваш едно, всеки чува нещо друго, за което не си и помислял...Имаш нужда от обкръжение, което разбира какво казваш. Много е сложно. Темата е страхотна! Стихът също ми хареса.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...