8.12.2017 г., 23:59  

...

865 0 2

 

 

 

Не, не мога да улуча пропорцята,
навсякъде ръся сол вместо захар.
Да говоря пък още по-трудно ми е,
когато няма ги истинските думи.

И стоя като изгонен или неканен гост,
а аз
от миналото съм, сега не знам къде живея.
Заеквам търся
 само една дума,
която да избегне всякаква  агресия.

Не искам пак да се затварям в мене си,
като костенурките през зимата.

Със светлините вътре в себе си
от които да заспивам вечер 
не мога.

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, много мило.
  • Разбирам те! Много добре те разбирам! Казваш едно, всеки чува нещо друго, за което не си и помислял...Имаш нужда от обкръжение, което разбира какво казваш. Много е сложно. Темата е страхотна! Стихът също ми хареса.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...