Нови чувства, неочаквани
трепети, бързи, сърдечни,
достига до мен погледът твой,
изпълнен с блясък и покой,
с пламък горящ, от света отдалечаващ.
Приятни чувства ли са това,
или пък изпълнени с тъга?
Дали сила ще имам да видя любовта,
зародена в нечия душа,
да я разпозная сред съжалението
или пък сред възхищението?
Аз не притежавам външна красота,
нито дарби, с които хората да впечатля,
но съм човек - мога да обичам така,
без да помисля каква цена ще платя:
да забравя каква преди съм била
и да чувствам само любовта.
А сега избираш и ти,
с мен ли ще бъдеш или
ще оставиш моето сърце
ранено и строшено на две.
© Стеси Бангова Todos los derechos reservados