Нови чувства, неочаквани

трепети, бързи, сърдечни,

достига до мен погледът твой,

изпълнен с блясък и покой,

с пламък горящ, от света отдалечаващ.

Приятни чувства ли са това,

или пък изпълнени с тъга?

Дали сила ще имам да видя любовта,

зародена в нечия душа,

да я разпозная сред съжалението

или пък сред възхищението?

Аз не притежавам външна красота,

нито дарби, с които хората да впечатля,

но съм човек - мога да обичам така,

без да помисля каква цена ще платя:

да забравя каква преди съм била

и да чувствам само любовта.

А сега избираш и ти,

с мен ли ще бъдеш или

ще оставиш моето сърце

ранено и строшено на две.