***

24 nov 2009, 0:54

Poesía » Versos blancos

450 0 0

Отдавна няма смисъл във зениците.

Горчи от толкова предчувствия за вярност.

Посоката е все към хоризонта,

но пътищата вече са различни.

И дланите - опънати въжета -

във котви се превърнаха по мръкнало.

Боли от толкова мълчания изтръпнали.

Боли от мисли - слепи недоносчета.

И, знаеш ли, ужасно ми отива

да бъда мащеха на собствената си невярност.

Посока искам, хоризонт

и смисъл от разрошени копнежи.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.