полинапет
62 el resultado
............
На три ракии вече е себе си
псува бясно и до кръв хапе нейните устни.
А тя се влюбва безумно във келнера
само за да узнае до къде се простира сънят му. ...
  724 
Врагът не идва в петък
тогава само наблюдава
пресмята тънкостите на ярема...
Брои минутите до полунощ...
след туй възкръсва в приятел...
  789 
Когато не паля звезди,
се свивам тихо в нечий ъгъл.
Душата ми отдавна прегоря
в безсмислена борба
с измислени герои. ...
  626 
ТЯ
Тя е облечена в дрипави облаци слънце,
тя разтваря ръце да прегърне,
а всъщност свива юмруци...
Очите ù са падащи звезди ...
  630 
Не се опитвай да обуздаеш вятъра в косите ми!
каза Тя...
Преди да срещне Него!
  611 
В зениците остана тишина
и никой никога не попита:
Защо боли?
Защо сърцето агонизирало продължава да тупти?
Нима когато капитаните си тръгнат ...
  809 
Тя просто събира във шепи звезди
и ги пръска тайно във мрака.
Мечтае за някакъв принц,
който ще я намери във всички посоки.
И чертае по пясъка с пръст ...
  1412 
Не знаеш ли?
Тя стъпва тихо
с пети от росни карамфили.
Тя идва като лятна буря
трептяща, дъхаща едва. ...
  924 
Той
Вечер гасеше звездите
Тъмен беше
и сънуваше черни морета
и прекрачваше граници ...
  1047 
Не се засищам с лято
ни с черна пръст
по мръкнало умея само да заплача
когато няма кой да види че съм мъртва
когато паднат пияни под масите ...
  748 
"... напираш да летиш, да станеш птица."
Дарина Дечева
Напираш да летиш, да станеш птица,
а крилете ти отдавна сънуват...
За какво са ти сини пространства? ...
  662 
"Напиши ми живот, след който ми се умира."
Елица Мавродинова
ЖИВОТ
Напиши ми живот с много ръбове,запетаи и многоточия.
Напиши ми живот като струна. ...
  916 
И там отдавна спи
една принцеса,
вплела мирогледа си
във залез тих,
в една мечта, ...
  609 
Немеят ми небетата
и всички небосклони.
Хоризонти недоносени
въздигат се до рай.
Упои ли ме, ...
  720 
***
Аз ти обърках всички посоки
и помисли, и хоризонти...
И няма бряг да го прегърнеш
и няма църква да си пуснеш котва...
Все по-стръмно е нагоре ...
  680 
Този мъж бе погребан в сенки от минало.
Сънуваше листопади и мълнии.
Този мъж отмерваше живота си в чаши
и пиеше на големи глътки мълчания.
Този мъж не преживяваше, не съществуваше ...
  684 
Октомври е съвсем обикновен
със дъх на стръмно,
вплетено в косите.
Октомври закъсня съвсем...
Отдавна трябваше да бъда птица... ...
  4461 
***
Знам, че някъде те има
и сипеш листопади във очите си.
Зная, че си там
и ме обичаш
повече от всичките си зими. ...
  572 
Аз само исках да разкажа
живота си на някого
и след това да помълчим.
Да изтънея до припадък,
да погаля тънкото на пръстите... ...
  871 
***
Тази вечер съм цялата тайна.
Не искаш да знаеш
защо съм си в тежест.
Сричаш живота си бавно и тягостно
и на кръст разпъваш живота си. ...
  664 
Вторник е...
Ден за разпятия.
На мъртвите спомени непогребани,
възкръсващи, непотребни,
които бавно в очите ти се разтварят... ...
  651 
Виня те, че си само струна,
разпъната от делника суров.
Виня те, че си дяволско причастие,
дошло, за да ме упои с пелин...
Годините отминаха незрели ...
  2652 
Ако можех...
Ако можех...
Само да съм малко по-еднаква
на боговете и на хората,
навярно други приказки ...
  704 
Не че е петък
и не че е пролет,
сърцето агонизиращо те сънува.
По мръкнало ветровете
прегръщат илюзии. ...
  778 
Неизбежно се случваш във петък.
И ми е някак различно.
Ти отдавна изгуби сърцето си,
но още сънуваш облаци
и вечер прегръщаш миражи. ...
  910 
И няма да те има в небосклона ми.
Хоризонтите счупени хлипат във тъмното.
Моретата чакат своите приливи,
а аз неизбежно сънувам кипариси...
И ми е тихо в очите ти. ...
  629 
Не ставам за сънуване -
опаки са всичките ми краища.
Не съм за песен.
Солфежно аранжирам
всяка вечер масата. ...
  827 
Изваля се небето.
Изваля се...
Вече няма дъги в небосклона,
отдавна забравих цветовете
и вече хич не ми е щуро. ...
  811 
Наздраве, приятелю верен!
Напълни чашите с онуй - неизбежното,
което все се крие зад някой от ъглите.
Пий, приятелю верен,
от онуй - парещото безмълвното, ...
  559 
***
Очите си превърнах в гларуси.
За теб летях в простори необятни.
Ръцете си превърнах в камъни,
от непрегръщане се случих на пръстта.
И тъй без път и без посока ...
  622 
Души ме, пустият му камък!
Близък ми е...
По душа.
Не плаче с мене,
но хладният му пристан ...
  560 
***
От ужас се усмихнах хартиено.
Не очаквай от мен погребения.
Отдавна са мъртви сълзите.
Оплаквачките бавно изстинаха.
И се питах има ли скришна обич? ...
  602 
Понякога така безмилостно отчаяно осъмвам,
че ми се ще на всички птици крилете да са мъртви,
защото само в нямото на изгрева
усещам, че съм имала реалност.
Понякога така се гледам непокорно, че ...
  671 
Само мъртвите дишат от спомени
глътки причастия, до бяло безпаметни.
И се раждат във стихове,
по-черни от гроба, във който са легнали.
Не пий от отровата! ...
  542 
И връхлитам в живота ти като същност,
която отдавна прокуждаш
от масата на вечеря.
Непокорен спомен съм,
възкръснал от сънищата ти ...
  617 
Души ме пустият му камък -
увиснал по спомена,
се опитва да ме разплаче.
Не не плача, когато
разказвам измислени приказки, ...
  540 
Не ме зачерквай!
Непонятност са зениците по мръкнало
и тихо в клоните приспивам непотребност.
Ничия съм и в капилярите
на твойта жажда за копнежност. ...
  640 
Не ми е опако.
Не ми е чуждо.
Всичко си е като по учебник.
Защо тогава се е мръкнало в зениците,
а щурците страдат от алергия ...
  542 
Ей тъй, седя
и събирам дихания
от всички птици,
обезумели в летежа си.
Ей тъй, седя ...
  647 
Седях на пейката
и сричах стихове.
Разминаха се два-три реда.
Наужким те прегърнах
и заплаках... ...
  848 
Propuestas
: ??:??