25 sept 2011, 18:03

* * * 

  Poesía
425 0 1

Самота, самота и пак самота,

сграбчва ме в свойта хладна

прегръдка отново тя.

 

Душата ми, скована в мрак и тъга,

издига около себе си недостижимата стена.

Няма на чие рамо да се опра, на кого да споделя.

Останах аз съвсем сама!

© Анна-Мария Мингова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??